През 40-те години на XIX век, в Казанлък представител на турската власт бил Стоенчо Груйоглу. За всяка просветна инициaтива трябвало да се измолва неговото съгласие. Това, от своя страна, спъвало учебното дело. Но мнозинството от чорбаджиите в града подкрепяли деспотичните действия на Груйоглу. В същото време друга група чорбаджий, начело с Костадин Койоглу, отличаващ се със своето ученолюбие, застанал против него.
Така в града се оформили две враждуващи помежду си чорбаджийски партии, наречени „тарафа“. Борбата между тях – ту затихвала, ту се изостряла. Тя продължила около 25 години.
Раздорите между чорбаджиите се превръщат в махленски вражди между българското население и се отразяват пагубно главно върху училищата. Въпреки това, ролята на чорбаджиите, които подкрепят училищата и просветата в града, постепенно се засилва. През 1858 год. Групата на Груйоглу напада Главното училище и започва да го събаря тъй като то се намира в Калпакчийската махала и изпъжда учителите. Много училища се затварят. В отговор на тези действия, първомайсторите на еснафите събират 5 000 гроша и отново отварят училищата. А от средата на занаятчиите и търговците се оформя група от по-млади хора, които започват да полагат грижи за училищата и просветата.
На фона на тази обстановка, в годините, предшестващи основаването на читалището, в Казанлък се разгаря и борбата против Търновския гръцки владика Григорий. Тази борба е първото ярко изразено национално движение на българското население в града. Гръцкото влияние среща упорита съпротива сред населението, въпреки, че имало и отделни чорбаджии, които се гърчеели.
По време и след Кримската война /1854-1856/ българското население в града е подложено на жестоко ограбване, насилия и произволи, животът му е несигурен. Училищата се затварят и се превръщат във военни складове. През града преминават орди от неубоздани грабители и убийци. И въпреки всичко това, икономическото развитие на града не спира. Българското население заема все по-голям дял в развитието на стопанската дейност. То държи в ръцете си голяма час от занаятите и земеделието, домашното производство и търговията, и особено търговията с розово масло.
През 1860 година се случват няколко събития с огромна важност за българското население в Казанлък.
- Постига се помирение между двата враждуващи тарафа /партии/ в името на общонародното дело.
- На 25.02.1860 год. Казанлъчани изпращат 68 000 гроша на Цариградската българска община за строежа на Българската църква „Св. Стефан“ в Цариград.
- През лятото с общо съгласие се изхвърля името на Търновския гръцки владика Григорий от църковната служба.
- Постига се относително подобрение в работата на училищата в града.
При този общ подем сред българското население особено остро започва да се чувства нужда от просвета.
Учителите в града, младите търговци и еснафи водели оживена кореспонденция със свои колеги от различни градове, чрез която се осведомявали за просветните инициативи на българското население там. Всичко това дава отражение на народомислието на тези хора и започва да назрява идеята да се основе просветно дружество в Казанлък. Дружество, което да задоволи глада за знания и просвета на тези, които не могат да получат такива от училището, заради възрастта си. Още по-голяма била нуждата от доставяне на книги и вестници, слушане на живо слово по наболели въпроси. Всички тези нужди дават живот на Казанлъшкото читалище.
И така - на 27.ХІІ.1860 год. 40 будни младежи се събират и слагат началото на читалищното дело в гр. Казанлък. За основаването му се съобщава с дописка от 15.02.1861год., отпечатана в брой 14 на „Цариградски вестник“ от 01.04.1861год. Дописникът съобщава с възторжени думи, че „денят 27 декември на изминалата 1860 година е бил честит ден и по-честит от всички други, които са изминали до сега, тъй като на този ден са се положили основите на онова, което от толкова време насам се е крило в сърцата на младежите”. Създава се “Народно българско читалище”. По-късно неговите членове се прехвърлят в читалище “Просвещение” и в последствие се обединяват от учителя в Педагогическото училище Йордан Стателов в “Ученолюбива дружинка “Искра”. Според неговите възгледи “…Предназначението на младежта е да извърши велики преобразования в народния ни живот, но необходимо е да подготви за това умовете, сърцата и ръцете си.” И тъй като в онези далечни и размирни години, раздорите и махленския сепаратизъм са тези, които водят да разтурване на предишните читалища, то Стателов издига девиза “Изворът на щастието се състои в съгласието”.
Така преди 160 години започва дейността си Народно читалище “Искра” – най-големият културен център в сърцето на Розовата долина.
Множество значими културни и обществени събития са се случили за първи път в Читалище „Искра’”.
- За първи път в България е поставена и играна пиесата “Отело” на Шилер – 02 февруари 1888г.
- За първи път в България е поставена и играна пиесата “Ревизор” на Гогол – 1890г.
- За първи път в България е представена пиесата “Хъшове” на Ив. Вазов, сезон 1892год.
- Построена е първата в България читалищна сграда – 1899 год.
- Първият български композитор Емануил Манолов написва първата българска опера “Сиромахкиня”, която изнася своето първо представление под негово диригентство през 1899 год.
- Академик Петко Стайнов създава първите си сериозни творби: “Тракийски танци”, симфонична поема “Легенда”, сюитата “Приказка” и за първи път под негово диригентство казанлъшкия оркестър изпълнява “Тракийски танци”.
- Първото театрално представление в Казанлък е изнесено през зимата на 1869 год. – това е пиесата “Зла жена”.
- На 6 февруари 1922 год. се открива първото читалищно кино в България.
От НЧ “Искра” водят началото си редица действащи и до днес културни институти - Общинска библиотека “Искра”, Исторически музей “Искра”, Вестник “Казанлъшка Искра”, Общински театър “Любомир Кабакчиев”.
Запленени от идеите и делото на читалище “Искра”, много от завършващите педагогическото училище млади хора, завръщайки се по родните си места, на свой ред основават нови читалища и така сега в България 97 читалища са именувани на казанлъшкото - “Искра”.
Чрез своите състави и школи читалището е дало и дава възможността на стотици самодейци и хиляди деца да се докоснат до по-възвишени неща от живота; да осмислят свободното си време.
В читалище “Искра” са започнали своя път в изкуството цяла плеяда видни личности – Емануил Манолов, акад. Петко Стайнов, Йоско Йосифов, проф. Йлия Йосифов, Стефан Гецов, Видин Даскалов, Любомир Кабакчиев, Пламен Чаров, Борис Луканов, Луна Давидова, Петя Павлович и много други.