Народно читалище „Искра-1860“ е най-старият културен институт в Казанлък и едно от първите читалища в България.
Читалището е създадено в период на силно обществено напрежение и национално пробуждане, ала бързо се утвърждава като траен духовен и културен център на града и региона.
Още през 40-те години на XIX век в Казанлък се изостря напрежението около развитието на образованието. Всяка просветна инициатива е зависима от одобрението на местния представител на османската власт – Стоенчо Груйоглу, който, заедно с част от заможните слоеве, системно възпрепятства училищната дейност. Срещу тази политика застава друга група местни първенци, сред които се откроява Костадин Койоглу – активен поддръжник на образованието и общественото развитие.
В резултат в града се оформят две ясно разграничени и противопоставящи се групи, чието дългогодишно съперничество често прераства в локални конфликти и сериозно затруднява работата на училищата. Въпреки това броят на хората, които осъзнават значението на просветната дейност, постепенно нараства.
Кризи и ново обществено съзнание
През 1858 г. напрежението достига връхна точка – Главното училище в Калпакчийската махала е разрушено, учителите са отстранени, а дейността на други учебни заведения е прекратена. Реакцията на местната общност е бърза: еснафските организации събират средства и възстановяват училищната дейност. Именно тогава, сред младите занаятчии и търговци се формира ново поколение активни и обществено ангажирани хора.
По същото време в Казанлък се засилва движението срещу влиянието на гръцкия духовен елит, олицетворяван от Търновския владика Григорий. Това е една от първите ясно изразени прояви на национално самосъзнание в района.
Кримската война (1854–1856) допълнително усложнява ситуацията – градът преживява период на несигурност, насилия и икономически затруднения. Част от училищните сгради са използвани за военни нужди, а през района преминават въоръжени групи. Въпреки това икономическият живот на Казанлък остава активен. Българското население запазва водещата си роля в занаятите, земеделието, търговията и засилва производството на розово масло.
1860 година – начало на нов етап
1860 година бележи важен обрат в развитието на града. Противопоставянето между двете основни обществени групи е преодоляно в името на общи цели. На 25 февруари казанлъчани изпращат значителни средства за изграждането на българската църква „Св. Стефан“ в Цариград. През лятото името на гръцкия владика е премахнато от църковната служба, а училищата възстановяват нормалната си дейност.
Икономическият подем създава благоприятна среда за културно развитие. Учители, търговци и занаятчии поддържат активни контакти с други български градове и с казанлъчани, живеещи в Цариград. Сред тях са Иван Найденов – журналист и обществен деец, и Христо Стамболски – бъдещ лекар и общественик. От тези среди се ражда идеята за създаване на просветно дружество, което да предоставя достъп до знания и културен живот и на хората извън училищна възраст.
Основаване на читалище „Искра“
На 27 декември 1860 г. група от 40 млади и образовани казанлъчани основават Народното българско читалище в Казанлък. За събитието съобщава „Цариградски вестник“ през 1861 г., като го определя като дългоочакван резултат от стремежите на местната младеж.
В следващите години читалищните дейци се обединяват в „Ученолюбива дружинка Искра“, ръководена от учителя Йордан Стателов. Неговото убеждение, че общественият напредък изисква едновременно развитие на знанието, ценностите и практическите умения, определя посоката на читалищната дейност.
Културен център с национално значение
През десетилетията читалище „Искра“ се утвърждава като водещ културен център и сцена на редица значими събития в българския културен живот:
1869 г. – първото театрално представление в Казанлък;
1888 г. – първо представяне в България на „Отело“;
1890 г. – поставяне на „Ревизор“ от Н. В. Гогол;
1892 г. – първа постановка на „Хъшове“ от Иван Вазов;
1899 г. – изграждане на първата специално построена читалищна сграда в България;
1899 г. – поставяне на първата българска опера „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов;
1922 г. – откриване на първото читалищно кино в страната.
В читалищния оркестър, под диригентството на акад. Петко Стайнов, за първи път прозвучават едни от най-значимите му произведения.
От читалище „Искра“ водят началото си и редица културни институции: Исторически музей „Искра“, Общинска библиотека „Искра“, Общински театър „Любомир Кабакчиев“, както и вестник „Казанлъшка искра“.
Читалището днес
В продължение на близо два века читалище „Искра-1860“ е пространство за културно изразяване, образование и обществен диалог. През неговите сцени и школи са преминали хиляди деца, самодейци и професионални творци, а оттук тръгват пътищата на редица значими имена в българската култура.
Днес читалището продължава да изпълнява своята основна мисия – да съхранява културната памет и едновременно с това да бъде живо и актуално място за културен живот в Казанлък.